Различни учени и успешни лидери споделят, че е невъзможно да знаем или разбираме смисъла и предназначението на една система, ако я „разглобим“ и изучим поотделно съставните й части. Тайната се разкрива, само когато погледнем ролята на системата в по-обширен контекст и граници, за това какво се опитва тя да постигне и реализира, какъв е смисълът и целта й.

Самостоятелно, ние сме една капка, заедно сме океан. Ryunosuke Satoro

Отделното поправяне на съставните части на една система или организация, няма да подобри нейната производителност и работа. Дори е възможно да разруши и погуби организацията. За това опитвайки се да разглобим и изучим съставните й части, за да разберем цялото, няма да ни помогне да осмислим ролята или смисъла на самата бизнес система. 

В действителност ние разбираме нещата от живота и работната ни среда по обратната логика, ръководейки се първо от изучаването на отделните съставни части и след това се опитваме да ги обединим и свържем в цялостната система.

Това е вид илюзионен трик

Тази гледна точка утвърждава, че щом човекът усвои всички отделни съставни елементи на бизнеса, той би могъл да използва това познание в разбирането си как функционира цялата система. Това е аналитичното мислене и повечето организации, дали в бизнеса, образованието, държавното управление или медицината например, поддържат такъв подход, който е отражение на аналитичния стил или аналитичен модел на мислене. Работата в организацията се структурира на части, специалности, отдели, където експерти във всяка сфера допринасят към част от цялата система. В края на работния ден се очаква, някой способен човек (управител), да синтезира и обедини всички различни структури в една стабилна и общополезна система. 

В днешно време, фирмите следват разбирането, че ако наемат най-добрия управител, най-добрия финансист, най-добрия програмист, най-добрия инженер, най-добрия работник, тогава и само тогава биха могли да успеят и да бъдат най-добрите в бизнеса. С такъв вид управленско мислене, тези същите фирми полагат усилия и харчат ресурси да решават цялостни системни проблеми, поправяйки само работата на отделни части на системата. С други думи, ако е открит възникнал проблем в системата, той се разрешава само с „утвърдената практика“, да се търси най-доброто решение за конкретния проблем.

Например в един ресторант, ако собственикът реши да закупи най-добрата фурна, поръча най-атрактивната витрина, най-светещата рекламна табела, да наеме най-известния готвач и най-опитния управител, това би ли гарантирало, че ресторантът ще е най-добрият? 

Часовниковият механизъм прекрасно илюстрира стратегическото мислене и холистично управление. Този модел показва нагледно как различните съставки на едно управление са свързани заедно и се задвижват цялостно за постигането на стратегическата цел и бизнес посоката. 

Задачата е да разберем как тези вътрешни колелета да се задвижват безпроблемно и гладко.  И как да поправяме блокирали части, за да не оказват негативно влияние на цялата система. Основна причина за това в повечето случаи е липса на сработване или сцепление на частите. 

В една организация проблема с неангажираните и немотивирани служители може да се окаже сериозен. Наемането на хора във фирмата, не означава, че те са изцяло отдадени на работата и отговорностите, които им се дават. Следвайки логиката на часовниковите колелета, важно е да се отбележи, че отрицателното въздействие само от един неангажиран работник, би се разпространило вълнообразно по цялата верига, защото всички елементи са свързани.

Интересен е моментът, коя е най-честата причината едно колело да не се върти? Първоизточникът е невидим за окото – това е липсата на смазка, тоест аналогично – човешките взаимоотношения в организацията. Когато те са неглижирани или лошо управлявани, не е трудно да се забележат в лицата на хората и поведението им. Когато на служителите е възложен повече „товар“ не само като работа, но и в липсата на подкрепа от системата (ръководството), се случва естественото последствие – системата се разваля.

Много организации се стремят да бутат техните системи отвъд способностите им. Урокът тук би бил как да реорганизираме и променим процесите, така че да изпълняват точно нуждите на бизнеса, да не натоварват системите му и да спомагат за плавното и здравословно функциониране на цялата система. Ключът е да изградим непрекъсната, ефикасна и последователна система на управление. Силата на една добре проектирана система е и безспорен източник на приходи, качествена производителност и иновации, но само когато всичко работи гладко, опростено и открито.

Ние можем да отговорим на въпроса как да създаваме повече качествени продукти (услуги), по-икономично, дългосрочно, използвайки максимално наличните материални и нематериални системи, постигайки повече от досегашните резултати. Това със сигурност ще наложи пренареждане на мисловните ни навици и ще предизвика обновяване на общоприети норми. Тази промяна във възприятията ни е спиращо дъха преживяване за много „всеобщи правила“.